hush, self, let me think

by **jaden.** Нед Яну 10, 2016 3:52 pm

Jaden S. Reid / 24 / Criminal - human with an ability / FC: Matthew Gray Gubler

Звукът от изстрелите отекна из малката мръсна, забутана и тясна уличка. Беше една от многото такива из Ел Ей, а малкото момченце, треперещо в края й, едва стоеше изправено. В краката му лежеше трупа на облечен в костюм мъж.

-Впечатлен съм, Джейдън. Отлична работа. - ръката на мъжа докосна рамото на момчето, но то го усети по-скоро като стоварване върху рамото си. Детето беше тренирано от 2 години, за да върши мръсната работа на мафиотите. Тези, които го притежаваха, бяха една от най-влиятелните фамилии в мафиотския свят, занимаващ се с незаконна дейност.

Джейдън не си спомняше откога беше размятан из различни фамилии и места по целия свят, като част от трафика на хора и купуван и продаван от различни богаташи - от разглезени, но безобидни влиятелни личности, до опасни бизнесмени, като този, който го притежаваше в момента - глава на голяма и влиятелна мафиотска фамилия в Лос Анджелис. Не че за него имаше значение, де.
Джей кимна, обръщайки гръб на мъртвеца пред себе си и последва собственика си.

*20 години по-късно*

Джей се прозя, скривайки острието обратно в ръкава си с едно ловко движение, след като го беше прокарал дълбоко по гърлото на жалкия, облечен като палячо, мъж. Бяха изминали доста години, откакто беше успял с немалко усилия и изпълняване на мръсни сделки да спечели (или по-точно казано откупи) свободата си. Сега не принадлежеше на никого. И единствено той решаваше кога, къде и как да върши работата си. А също и кои задачи да приеме, както и колко точно значителна сума да получи в замяна. За разлика от времето, в което беше дете, сега му плащаха и като наемник Джей вършеше всичко - от сделки между наркотични босове, през доставка на информация за някоя организация, та до скучните мишени, които му беше поръчано да очисти. Нямаше нищо, на което да не е способен. Буквално. Ако имаше чувства, може би щеше да може да се нарече човек, но Джейдън дори не гледаше на себе си като на такъв. И макар сега сам да си беше господар, все още се считаше за нещо, не за някой - не само заради миналото си, но и заради неспособността си да изпитва каквото и да било. Ако имаше слабост, тя беше само една - малко момче, наподобяващо доста него самия. Двамата се бяха сприятелили, но за разлика от Джей, приятелят му не познаваше ужасите на робството. Не познаваше ужасите от това да живееш на улицата.

А за съжаление тези ужаси оставяха своята следа и Джей не можеше да я отърси. „Има нещо не както трябва в него“ – беше го чувал от тези, които го наемаха, от тези, които шепнеха за слуховете около него и дори от момчето, с което бяха приятели от детството си, но сега Джей действаше сам и беше сам. Предпочиташе уединението и притежаваше изключителна интелигентност с IQ, граничещо нивото на гений. Затова сега Джей се стремеше да се оттегли, но все още не го беше постигнал напълно и ако задачата беше достатъчно интересна, се съгласяваше да я изпълни. Мрази да го наричат с цялото му име, тъй като собствениците му в миналото са го използвали и по тази причина за останалия свят той е Джей Рийд.

by **theredqueen** Нед Яну 10, 2016 4:19 pm

добре дошъл!

hush, self, let me think

hush, self, let me think

Re: hush, self, let me think